Как Хенрих Птицелов създал Германия
Династията на Каролингите в източната половина на някога могъщата империя на Карл Велики се прекъснала през 911 г. Кралството на източните франки останало без правоприемник: последният тамошен Каролинг – Людовик IV, починал малолетен. Така локалните благородници получили опция да изберат за крал „ собствен човек “.
Ядрото на източната част на империята, основана от Карл Велики, което съвпадало почти с днешна Германия, се състояло от пет херцогства, разграничени на родов принцип сред племената на сакси, тюринги, баварци, шваби и част от франките. На север – Саксония и Тюрингия, на юг – Бавария и Швабия, а в центъра – Франкония.
През ноември същата 911 година година в град Форхайм, Бавария, тези немски племена, по препоръка на саксонския херцог Отон Блестящия, избрали за крал владетеля на Франкония Конрад. Той бил от франките – най-мощното германско племе.
Много премеждия имало по време на неговото 7-годишно ръководство. Новият крал на източните франки съумял да спре нападенията на унгарците, изгубил Лотарингия в битката срещу Карл III Простия и също по този начин безрезултатно се опитал да наложи престижа на кралската власт в отделните племенни херцогства. Стремейки се да ускори централната власт, той настроил против себе си локалния хайлайф, който му обезпечил трона. Лоши били връзките му и с новия херцог на Саксония – Хенрих I, наследник на Отон Блестящия. Причината била, че Конрад желал да си върне Тюрингия, която била анексирана към Саксония от Отон. Братът на краля Еберхард тръгнал през 915 година на война против Хенрих, само че при град Ересбург бил изцяло победен.
На 23 декември 918 година Конрад I бил на смъртно легло: раните, получени в битките с унгарците, сломили здравето му. Кралят повикал брат си Еберхард и заповядал кралството да бъде предадено в сигурните ръце на Хенрих I.
Има известна легенда, пристигнала до нас в хрониката на Видукинд от Корвей. Бъдещият крал се занимавал с лов на птици, и по- конкретно – със соколарство, когато при него дошли пратеници от покойния Конрад и започнали да го молят да одобри короната. Отначало той се колебаел дали да се натовари с такава отговорност – и едва през май 919 година във Фрицлар се състояла коронацията му. Така Хенрих влезнал в историята като Птицелов.
Новият крал показал миролюбие – потърсил компромис с племенните херцози на Швабия и Бавария. Швабският държател се подчини на краля, но с баварците нещата се стегнали: херцог Арнулф също се облизвал за кралската корона. Той открито заявявал своите искания за трона, но зад Хенрих стояли по-влиятелни обединения. В края на краищата, и Бавария се подчинила на волята на краля.
Доста уверено той уголемявал своето влияние и върху изгубената по-рано Лотарингия. Към 935 година Хенрих Птицелов към този момент бил на крачка от императорската корона – владетелите на западните франки също признали неговата власт.
Нападенията на унгарците (маджарите) били главната външна опасност за младото царство: през 919, 924 и 926 година те правили сполучливи нападения надълбоко в немските земи. При тези неподходящи условия Хенрих съумял обаче да плени един от маджарските водачи и по този начин да прекрати за 7 години опустошителните им набези.
През 928-929 година кралят съумял да потуши протеста на въстаналите славяни и през пролетта на 929 година дружно с херцог Арнулф подхванал поход против чешкия принц Вацлав I. Прага се подчинила на саксонците.
На 15 март 933 година при река Унструт, в Тюрингия, Хенрих нанесъл тежко проваляне на маджарите. Победата, извоювана там, била значима за престижа на короната: този проблем тревожел всички поданици на Германия. За съкрушителното проваляне на унгарците описват всички тогавашни летописи.
Година по-късно северните земи били нападнати от викингите, но кралят и поданиците му се справили перфектно и с тази задача.
Хенрих Птицелов починал на 2 март 936 година По време на неговото ръководство се сложила солидна основа за бъдещата Свещена Римска империя – и именно тогава в средновековните документи се появило за пръв път името „ Германия “.
–
